Тук се публикуват само депозирани от авторите си резюмета. Бихме желали да обърнем внимание, че това не е свързано с промени или отмяна в заявените от останалите участници доклади.
Изследващата общност като трансформиращ образователен модел
гл. ас. д-р Евелина Иванова-Варджийска, ПУ „Паисий Хилендарски“, катедра „Философия“
Докладът разграничава понятието на Липман за изследователска общност като методически модел при философстването с деца от едно по-широко разбиране на изследващата общност като цялостен образователен модел, който включва разбиране за философията и образованието, ценности, отношения, начини за общуване, организация на учебния процес и интерактивни методи и техники на преподаване.
Свободата на личността, възможностите за развитие на личността и общността и демократичните отношения в училището като общност са основни ценности в този трансформиращ образователен модел, който има потенциал както да оценява качеството на образователните процеси, така и да посочва пътища за тяхното реформиране по посока на развитие на училищата като изследващи общности.
В края на изложението ще бъде направен опит за първоначален коментар на част от новата нормативна уредба в българското училищно образование, влязла в сила през 2016 година, от гледна точка на възможностите и предизвикателствата пред развитието на училищата от институции към изследващи демократични общности.
„Безкрайност и свобода – как мислим всеобщото“
Гл. ас. д-р Силвия Кръстева, Югозападен университет „Неофит Рилски“, Катедра „Философия“
Защо когато се опитаме да дефинираме свободата, някак все пред нас се изправя безкрайното? Как безкрайното може да участва в направата на нашето понятие за свобода. Необходим ли е тук прочутият синтез на Хегел между безкрайно и крайно, които да дадат истински безкрайното. Това поставя още и въпроса за всеобщото – защо и дали когато мислим всеобщото, ни е нужна свобода. Как в логическите форми да открием свободния, вариативен компонент, а така и да овладеем субектността на нашите понятия, на нашето мислене, а по-нататък да впрегнем този компонент да работи тъкмо за ограничаващото свободата ни мислене на предметите.
„Свободна воля - факт или ценност?“
ас. Боян Василев, Икономически университет - Варна, катедра „Социални и хуманитарни науки“
Разпространено схаващане е това, че естествените науки, казано постмодернистки, "държат монопола" върху фактите, а хуманитарните дисциплини — върху ценностите. Говоренето за "свобода" и "свободна воля" се среща по-често във вторите — политология, реторика, художествена литература, разбира се, философия и т.н. В доклада ми ще представя аргумент за това, че "проблемът за свободната воля" (или "свободата"), противно на по-разпространеното схващане, не е въпрос на говорене за ценности (т.е. е неангажирано към съществуващия свят, а, да речем, към някакъв контрафактуален "свят на идеите"), а е въпрос на установяване на съществуващите положения на нещата, какъвто, впрочем, е всеки един морален (оттам и правен) проблем. Накратко, поведението, което се именува "морално" и/или "свободно" е напълно зависимо от количеството знания за света, с които разполагаме. Следва, че, за да се разреши "вечен философски проблем" като този за "свободната воля", концептуалният анализ (философстването от креслото) е недостатъчен и естественонаучните знания са не просто нужни, а необходими.
Даоистката концепция за свободния човек
гл. ас. д-р Десислава Дамянова, СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „История на философията“.
Въпросът за човешкото в човека включва винаги нещо повече: свободата да застанеш на ръба и, поставяйки под въпрос своята природа, същевременно да проблематизираш и света. В древнокитайската мисъл това питане се самоактуализира непрекъснато, като търсене на пътища за възстановяване на изгубеното при-родно единство. Свободният даоистки човек води безкрайния си „диалог” с Вселената, който протича в границите на крайния му жизнен опит. В „Джуандзъ” това питане е поставено по малко по-различен начин – а именно: как човек следва изначалния път (Дао) на човешката природа и при какви обстоятелства се отклонява от него?
Изследването на тази онтологическа постановка ни насочва към произхода на границата, откъм която се определяме като автентично присъствие и отвъд която загубваме своята принадлежност към Пътя (естествена присъщност - дзъжан). Джуандзъ например не търси „точното определение” на човека, а се интересува от способността да надраснеш себе си, без да се самовъзвеличаваш. Да откриеш новото така, както пътешественикът обхожда непознати земи – обитателят се крие от света между четири стени (фан ней – вътре в квадрата/клетката), а мъдрецът намира своето убежище в Дао (дори в случаите, когато не напуска дома си, духът му странства в безграничното). За даоистите единството между човека и вселената почива върху практиката на майсторското живеене.
Философия на правенето - онтологична работилница за преобразяване на средата спрямо идеи
Захари Захариев, докторант по Онтология и Срацимир Баряков, докторант по Философия на изкуството, СУ „Св. Климент Охридски“
Докладът ще бъде основан на теренно изследване, проведено през месец август 2016 г. с помощта на СУ св. „Климент Охридски“ и ФФ на тема: „Художествено преобразуване на действителността спрямо идеите на Романтизма (Новалис и Хесе)“. В съдържателното му разгръщане ще се проследят начините и способите за правене на философия в предварително избрано и неопосредено място, чрез която последното бива превръщано в опосредена художествена среда имаща основанията си в конкретни философски и художествени идеи. Ще се покаже и как спрямо динамичното отнасяне на човека към неговата свободност и несвободност познанието се превръща в творене, правене, което феноменологизира вътрешния живот на изследваните идеи в обособяването на средата, нейната предметност, както и отношенията между участващите в дейността субекти. Не на последно място ще бъдат изследвани условията и основанията за създаването и въвеждането във философско-художествена преживелищност, както и възможността за учредяването на онтологични работилници подпомагащи образователния процес на творящите и познаващи разумни субектности, или още – онтологични работилници за създаване на временни, виртуално-фантастични светове и способите за въвеждане и участие на разумната субектност в тях, чрез себеразгръщането й в поетично-архетипна персоналност. В обобщение – търси се такъв подход, който да съчетае разсъдъчното и вдъхновеното мъдростно дирене и да изяви издиреното в изделие, способстващо в обеденението на свободно познаващия и творящия.
Философско консултиране и автономия
доц. д-р Веселин Дафов, СУ „Свети Климент Охридски”, катедра „Философия”
Докладът обсъжда темата за автономността в практиката на философското консултиране. Посочват се особените достойнства на консултирането именно като философско, а не някакво друго. Изследват се моментите на оспорена автономност по отношение на други индивидуални практики, организирани около даването на съвет, като например – научна, психологическа, педагогическа, финансова, маркетингова, психиатрична, медицинска, както и тези преминаващи в лекуване (терапия), възстановяване, възобновяване, интеграция и т.н.
Изхождайки от онтологическото различаване на мъдрост от знание и умение и обосновавайки ситуацията на философско консултиране като изграждане на нова субектност (вид изследваща общност), пораждането на философския съвет се представя като изначално непротиворечиво на идеята за човешка свобода изобщо и в частност на личностната (творческа) свобода, автономност и автентичност.
Субектно достойнство и автономия
ас. Цена Желязкова, СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „Философия“
В доклада се дискутира признаването на автономност като момент от признаването (също уважаването, зачитането) на достойнство. Достойнството бива мислено като субектна възможност и по-точно като преход към действителност, което позволява да се осмисли началото, възникването на признатото, уваженото, зачетеното същество, общност, и пр. субектна реалност.
Проследяването на основните концептуализации и авторски постижения по въпросите на достойнството показва, че контекстът най-често този на човешкото достойнство, а не толкова на достойнството изобщо. Все пак там, където се изследва възможността на собствени действия по удържане на различия, или – субектността във възникване, там изглежда се открива всеобщо осмисляне на достойното и достойнството.
Бележки върху идеята за постлибералния етос
Ивайло Добрев, докторант по Онтология, СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „Философия“
Постлибералният етос е идея, която съществува като систематично единство от постполитически практики – практики на взаимност. Практиките на взаимност са практики, в които се конституират, съгласуват, споделят и упражняват ценности. Тези ценности се полагат като условно универсална структура за екзистенциална и (суб)културна идентификация. Артикулирането на ценностите в постлибералния етос става през упражняване на тричленния метаикономически алгоритъм (взаимността, искреността, откритостта - три своеобразни алтернативи на свободата). Следователно, в условността на настоящите бележки, постлибералното ще бъде осмислено като онова, което-е-след-свободата и по-точно като „онова“, върху-което-свободата-оставя-следа.
гл. ас. д-р Евелина Иванова-Варджийска, ПУ „Паисий Хилендарски“, катедра „Философия“
Докладът разграничава понятието на Липман за изследователска общност като методически модел при философстването с деца от едно по-широко разбиране на изследващата общност като цялостен образователен модел, който включва разбиране за философията и образованието, ценности, отношения, начини за общуване, организация на учебния процес и интерактивни методи и техники на преподаване.
Свободата на личността, възможностите за развитие на личността и общността и демократичните отношения в училището като общност са основни ценности в този трансформиращ образователен модел, който има потенциал както да оценява качеството на образователните процеси, така и да посочва пътища за тяхното реформиране по посока на развитие на училищата като изследващи общности.
В края на изложението ще бъде направен опит за първоначален коментар на част от новата нормативна уредба в българското училищно образование, влязла в сила през 2016 година, от гледна точка на възможностите и предизвикателствата пред развитието на училищата от институции към изследващи демократични общности.
„Безкрайност и свобода – как мислим всеобщото“
Гл. ас. д-р Силвия Кръстева, Югозападен университет „Неофит Рилски“, Катедра „Философия“
Защо когато се опитаме да дефинираме свободата, някак все пред нас се изправя безкрайното? Как безкрайното може да участва в направата на нашето понятие за свобода. Необходим ли е тук прочутият синтез на Хегел между безкрайно и крайно, които да дадат истински безкрайното. Това поставя още и въпроса за всеобщото – защо и дали когато мислим всеобщото, ни е нужна свобода. Как в логическите форми да открием свободния, вариативен компонент, а така и да овладеем субектността на нашите понятия, на нашето мислене, а по-нататък да впрегнем този компонент да работи тъкмо за ограничаващото свободата ни мислене на предметите.
„Свободна воля - факт или ценност?“
ас. Боян Василев, Икономически университет - Варна, катедра „Социални и хуманитарни науки“
Разпространено схаващане е това, че естествените науки, казано постмодернистки, "държат монопола" върху фактите, а хуманитарните дисциплини — върху ценностите. Говоренето за "свобода" и "свободна воля" се среща по-често във вторите — политология, реторика, художествена литература, разбира се, философия и т.н. В доклада ми ще представя аргумент за това, че "проблемът за свободната воля" (или "свободата"), противно на по-разпространеното схващане, не е въпрос на говорене за ценности (т.е. е неангажирано към съществуващия свят, а, да речем, към някакъв контрафактуален "свят на идеите"), а е въпрос на установяване на съществуващите положения на нещата, какъвто, впрочем, е всеки един морален (оттам и правен) проблем. Накратко, поведението, което се именува "морално" и/или "свободно" е напълно зависимо от количеството знания за света, с които разполагаме. Следва, че, за да се разреши "вечен философски проблем" като този за "свободната воля", концептуалният анализ (философстването от креслото) е недостатъчен и естественонаучните знания са не просто нужни, а необходими.
Даоистката концепция за свободния човек
гл. ас. д-р Десислава Дамянова, СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „История на философията“.
Въпросът за човешкото в човека включва винаги нещо повече: свободата да застанеш на ръба и, поставяйки под въпрос своята природа, същевременно да проблематизираш и света. В древнокитайската мисъл това питане се самоактуализира непрекъснато, като търсене на пътища за възстановяване на изгубеното при-родно единство. Свободният даоистки човек води безкрайния си „диалог” с Вселената, който протича в границите на крайния му жизнен опит. В „Джуандзъ” това питане е поставено по малко по-различен начин – а именно: как човек следва изначалния път (Дао) на човешката природа и при какви обстоятелства се отклонява от него?
Изследването на тази онтологическа постановка ни насочва към произхода на границата, откъм която се определяме като автентично присъствие и отвъд която загубваме своята принадлежност към Пътя (естествена присъщност - дзъжан). Джуандзъ например не търси „точното определение” на човека, а се интересува от способността да надраснеш себе си, без да се самовъзвеличаваш. Да откриеш новото така, както пътешественикът обхожда непознати земи – обитателят се крие от света между четири стени (фан ней – вътре в квадрата/клетката), а мъдрецът намира своето убежище в Дао (дори в случаите, когато не напуска дома си, духът му странства в безграничното). За даоистите единството между човека и вселената почива върху практиката на майсторското живеене.
Философия на правенето - онтологична работилница за преобразяване на средата спрямо идеи
Захари Захариев, докторант по Онтология и Срацимир Баряков, докторант по Философия на изкуството, СУ „Св. Климент Охридски“
Докладът ще бъде основан на теренно изследване, проведено през месец август 2016 г. с помощта на СУ св. „Климент Охридски“ и ФФ на тема: „Художествено преобразуване на действителността спрямо идеите на Романтизма (Новалис и Хесе)“. В съдържателното му разгръщане ще се проследят начините и способите за правене на философия в предварително избрано и неопосредено място, чрез която последното бива превръщано в опосредена художествена среда имаща основанията си в конкретни философски и художествени идеи. Ще се покаже и как спрямо динамичното отнасяне на човека към неговата свободност и несвободност познанието се превръща в творене, правене, което феноменологизира вътрешния живот на изследваните идеи в обособяването на средата, нейната предметност, както и отношенията между участващите в дейността субекти. Не на последно място ще бъдат изследвани условията и основанията за създаването и въвеждането във философско-художествена преживелищност, както и възможността за учредяването на онтологични работилници подпомагащи образователния процес на творящите и познаващи разумни субектности, или още – онтологични работилници за създаване на временни, виртуално-фантастични светове и способите за въвеждане и участие на разумната субектност в тях, чрез себеразгръщането й в поетично-архетипна персоналност. В обобщение – търси се такъв подход, който да съчетае разсъдъчното и вдъхновеното мъдростно дирене и да изяви издиреното в изделие, способстващо в обеденението на свободно познаващия и творящия.
Философско консултиране и автономия
доц. д-р Веселин Дафов, СУ „Свети Климент Охридски”, катедра „Философия”
Докладът обсъжда темата за автономността в практиката на философското консултиране. Посочват се особените достойнства на консултирането именно като философско, а не някакво друго. Изследват се моментите на оспорена автономност по отношение на други индивидуални практики, организирани около даването на съвет, като например – научна, психологическа, педагогическа, финансова, маркетингова, психиатрична, медицинска, както и тези преминаващи в лекуване (терапия), възстановяване, възобновяване, интеграция и т.н.
Изхождайки от онтологическото различаване на мъдрост от знание и умение и обосновавайки ситуацията на философско консултиране като изграждане на нова субектност (вид изследваща общност), пораждането на философския съвет се представя като изначално непротиворечиво на идеята за човешка свобода изобщо и в частност на личностната (творческа) свобода, автономност и автентичност.
Субектно достойнство и автономия
ас. Цена Желязкова, СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „Философия“
В доклада се дискутира признаването на автономност като момент от признаването (също уважаването, зачитането) на достойнство. Достойнството бива мислено като субектна възможност и по-точно като преход към действителност, което позволява да се осмисли началото, възникването на признатото, уваженото, зачетеното същество, общност, и пр. субектна реалност.
Проследяването на основните концептуализации и авторски постижения по въпросите на достойнството показва, че контекстът най-често този на човешкото достойнство, а не толкова на достойнството изобщо. Все пак там, където се изследва възможността на собствени действия по удържане на различия, или – субектността във възникване, там изглежда се открива всеобщо осмисляне на достойното и достойнството.
Бележки върху идеята за постлибералния етос
Ивайло Добрев, докторант по Онтология, СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „Философия“
Постлибералният етос е идея, която съществува като систематично единство от постполитически практики – практики на взаимност. Практиките на взаимност са практики, в които се конституират, съгласуват, споделят и упражняват ценности. Тези ценности се полагат като условно универсална структура за екзистенциална и (суб)културна идентификация. Артикулирането на ценностите в постлибералния етос става през упражняване на тричленния метаикономически алгоритъм (взаимността, искреността, откритостта - три своеобразни алтернативи на свободата). Следователно, в условността на настоящите бележки, постлибералното ще бъде осмислено като онова, което-е-след-свободата и по-точно като „онова“, върху-което-свободата-оставя-следа.